Още веднъж за отношението между морфемен и словообразувателен анализ

Abstract

Един от базовите критерии при описание на повърхностната структура на производните лексикални единици е разграничаването на морфемния от словообразувателния анализ. Разграничаването на двата вида анлиз въз основа на принципите за членимост и производност на практика дава възможност да се избегне смесването на моновербалните лексикални деривати с непроизводни, но морфемно членими единици (думи), особено когато е налице формално тъждество на отделни структурни елементи. Разграничаването на морфемния и словообразувателния анализ е възможно да се постигне при използване на подхода от форма към значение с цел да бъде определен точният брой на словообразувателните форманти във всеки един език, в това число и в българския език. А това е от изключително значение за лексикографската практика при изработване на различни видове словообразувателни речници, за постигане на точност и научна обективност в интерпретацията и представянето на езиковите факти и явления.

Један од базичних критеријума у опису површинске структуре мотивисаних лексичких јединица је разграничење морфемске и творбене анализе. Разграничење ове две врсте анализе на основу принципа сегментирања и мотивисаности практично омогућује да се избегне мешање моновербалних лексичких деривата са немотивисаним, али морфемски рашчлањивим јединицама (речима), нарочито када постоји формално изједначење појединих структурних елемената. Разграничење морфемске и творбене анализе могуће је применом приступа „од облика ка значењу“ са циљем да се одреди тачан број творбених форманата у сваком језику, укључујући и бугарски језик. То је од изузетног значаја за лексикографску праксу приликом израде различитих врста творбених речника како би се постигла прецизност и научна објективност у интерпретацији и презентирању језичких чињеница и појава.

One of the basic criteria when it comes to describing the surface structure of the derivative lexical units is distinguishing morphemic and word-formation analysis. Distinguishing the two types of analysis on the grounds of divisibility and derivation principles in practice makes it possible to avoid mixing up the monoverbal lexical derivatives with non-derivative ones, yet the morphemically divisible units (words) especially when we have formal equality of the individual structural elements. We could distinguish morphemic and word-formation analysis thanks to the usage of approach from form to meaning in order to defi ne the exact number of the wordforming formants in each and every language, including Bulgarian. This is essential to the lexicographic practice when it comes to elaborating various types of wordforming vocabularies, in order to achieve precision and scientifi c objectiveness in interpreting and presenting the language facts and phenomena.