Трансформација „социјалистичких“ празника у транзиционој Србији: случај обележавања Дана победе над фашизмом

Abstract

Циљ овог рада јесте испитивање трансформације прославе Дана победе над фашизмом у транзиционој Србији, са нарочитим акцентом на случају обележавања овог празника 2005. године. Aутор кроз овај аналитички оквир испитује начин на који се конструишу идентитети учесника у корпусу прослава, питање рецепције порука организатора скупа од стране учесника, као и утицај тих порука на преузимање одређених идентификационих пракси.

When somebody mentions the holidays of the countries behind „the iron curtain―, the picture of impressive parades demonstrating military force, ostentatiously decorated streets and cheerful citizens saluting their beloved leader, is the simultaneous equivalent behind our eyes. This picture was to be seen throughout the communist world up to the middle eighties. Social Federal Republic of Yugoslavia was no exception to the general communist manner. Excessively pompous attention had been devoted to the day that celebrated victory over fascism, which thus had represented the holiday of the highest importance. The prevailing role of the nationalist discourse in the public life of Serbia, which was taking charge during the nineties, initiated dethronement of the holiday, consequently celebrated only symbolically by the persistent descendants of the former Communist Party. The aim of this paper is to elucidate the process of transformation this holiday had been submitted to during the transitional period in Serbia, with an illustration and special stress on the celebration in 2005. The public meeting organized on Ravna Gora on May 15 th 2005 and the last part of the celebration of the Victory Day will be the framework of this analysis. The assembly first gathered on this place in 1990 in order to reinvestigate the Chetnik movement importance in the Word War II, which was proclaimed to have been traitor by the communist historiography. Ever since 1990 the symbolic gathering has served the purpose of collective reminiscence of the Chetnik movement. For the first time, in 2005 the meeting changed its essential character by being organized and supported by the nationalist government putting it into anti-fascist – Victory day context. The dominating identification practice among the participants of the gathering is, as what we may conclude, so-called nationalist project, whereas, the intention of the organizers is to represent a cosmopolitan, anti-fascist identity. The organizer's aim, actually, is to send the message conveying a democratic and pro-European character of the meeting through media presenting the event. Furthermore, the organizer firms the identity mentioned negotiating with what seems to be antagonistic, the nationalist discourse, equaling with the ideological core of the meeting, taking the mutual strive for Chetnik movement reanimation as legitimizing all this despite the considerable differences in perception of the project. Meanwhile, the state conducted various celebrations of this holiday, which, however, gave legitimacy to partisan – communist (internationally recognized) fight and its heritage. This form of dualism in the intention of government to celebrate one holiday is direct consequence of what is evident in Serbia surviving transitional period: opposite but coexisting ideological discourse. What seems to prove this statement is the fact that parallel with the celebration on Ravna Gora, Belgrade was occupied celebrating Day of Europe. Emphasis on the day that represents the beginning of the European integration could be the frame of general perception of the manifestations held from May 8 th to May 15 th 2005. Acknowledging the existence of two main ideological fractions consequently antagonist identities, an attempt to ascribe a super-identity embodied in pro-European and cosmopolitan discourse, is likely to be seen as a solution to the ideological conflict by the government. Reinterpretation of history thus is not being executed by elucidating historical truths. Largely due to the lack of social consensus, the message of the collective Serb membership in the „grand European community― is sent.

През периода на комунистическото управление Денят на победата над фашизма е празнуван по най-тържествен начин, като това е включвало и големи военни паради по улиците на Белград. На тази дата е придавано голямо значение не само заради победата над фашизма, но и поради факта, че тогавашната СФРЮ е представлявала симво- лен продукт на партизанската борба срещу немския окупатор за времето на Втората световна война. Крахът на комунистическия режим в значителна степен намалява значението на отбелязването на този празник, който паралелно със засилването на националистическия дискурс е „разчитан― като един от продуктите от наследството на Титова Югославия. През 2005 г. в Сърбия по повод на шестдесетгодишнината от победата над фашизма отново бе придадено важно значение на отбелязването на този юбилей. Все пак това се случи в коренно променен констекст, с оглед на това, че държавата официално поддържаше събранието за организиране на т. нар. наследници на Югославската армия в Отечеството, известни като „четническо движение―, възприемано в публичното пространство като колаборационистко и през комунистическия период, и днес. Същевременно със засилването на влиянието на Европейския съюз върху бившите комунистически държави, Девети май все повече се възприема в Сърбия и като Ден на Европа, т.е. като дата за отбелязване на началото на сътворяването на това, което ни е познато днес като Европейска общност. Целта на настоящата работа ще бъде да покаже противоречивото възприемане на отбелязването на тази дата в публичното пространство на Сърбия. От една страна, акцентът ще бъде поставен върху анализа на идеологическата реинтерпретация на резултатите от Втората световна война, а от друга – ще се фокусираме върху възприемането на Деня на Европа в контекста на изграждането на това, което би могло да бъде наречно „европейска идентичност― на гражданите на Сърбия. Като аналитична рамка ще послужи и медийното представяне на тези събития, преди всичко в ежедневния и седмичния печат.