Технике хумора и теорија о социјалним типовима. Теоријско методолошки оквир за анализу вицева као хумористичког фолклорног материјала

Abstract

Рад представља синтезу теорије Орина Клапа о социјалним типовима и теорије о техникама хумора, Артура Асе Бергера, која је искоришћена као теоријско-методолошки оквир за анализу савремених домаћих вицева. Основна намера је да се покаже како овакав приступ пружа другачији поглед на вицеве, што доводи до ишчитавања нових порука које се путем овог фолклорног материјала могу преносити.

Techniques of humor were identified by Arthur Asa Berger, the professor of Broadcast and Electronic Communication Arts, San Francisco State University. In this way Berger gave an important contribution to the study of humor and opened new possibilities for its research and understanding. In this paper I am going to problematize the way in which techniques of humor might be applied in the analysis of humoristic folklore material, in the first place, of jokes. Jokes might be regarded as one of the important forms of humor in folklore creation. Works on this folklore issue in Serbian anthropology are very rare, and one of the most important is the PhD thesis of Gordana Ljuboja “Ethnic Humor of the 20 th century”. However, apart from profiled characters from the jokes that Ljuboja analyzed, there are also others that are worth discussion. Therefore, the question that imposes is what else might we find out from the jokes that are being retold, heard and transmitted in one society. The paper will try to answer this question and to offer a new approach to the research of jokes as an important folklore material.

Техниките на хумора са идентифицирани от Артур Аса Бъргър, професор от Катедрата по медии и електронни комуникации при Държавния университет на Сан Франциско. С това Бъргър дава важен принос в изследването на хумора и създава нови възможности за неговото следене и проучване. Предмет на настоящата работа е разглеждането на начините, по които хумористичните техники могат да бъдат приложени при анализа на хумористичния фолклорен материал, на първо място към вицовете. Вицовете могат да бъдат разглеждани като една от най-значимите прояви на хумора в народното творчество. Трудовете, в които се разглежда този фолклорен жанр, са изключително редки в сръбската антропология и като един от най-известните между тях се откроява докторската дисертация на Гордана Любоя “Етническия хумор на ХХ век”. Все пак обаче, покрай етнически определените образи, във вицовете се появяват и други “юнаци”, които също си струва да бъдат разгледани. С това се поставя въпроса какво още можем да разберем въз основа на вицовете, които се преразказват, слушат и предават в едно общество. Докладът ще се опита да отговори на този въпрос и да предложи нов подход при разглеждането на вицовете като важен фолклорен материал.