Политика трубаштва – фолклор у простору националне моћи

Abstract

Позционирање трубаштва као институционализоване музичке праксе уклапа се у друштвене и политичке стварности, које постављају своја правила на скали културних репрезената. Трубачки оркестри, трубачке звезде, трубачке манифестације функционишу по принципу двоструких стварности – појаве и конструкције. Њихова пракса постаје погодан терен за обликовање фолклорне парадигме, бирократско дизајнирање и медијску конструкцију. Тако настаје институционални апарат који трубачку музику обликује у друштвени и национални производ, постављајући га у центар идентитетског и комуникацијског промета.

Placement of trumpet playing as an institutiona- lized musical practice closely corresponds with social and political reality that set their rules on scales of cultural representations. Trumpet bands, its stars, trumpet festivals and manifestations function according to the principle of a double reality: an appearance and construction. The phenomenon of trumpet playing is a suitable area to create a folklore paradigm, bureaucratic design, media construc-tion and artistic inspiration. In the methodological focus, I separate sources in decoding ethnological text: 1. publicist and professional literature, 2. administrative acts (reports and statutes), 3. press clipping 1997-2005. These sources produce the symbol of trumpet. The procedure of a constitution of trumpet playing was the following: First, Dragacevo Festival was created in 1961, and then came the trumpet folklore as a paradigm. In the establishment of folklore paradigm, several categories are separated: „native-ness‖/originality of trumpet playing, folk that is, national culture. „Native-ness― is based on a long time existence, folk culture on the rural society from the 19 th century, and national culture on a totality of the Serbian entity. The formulated paradigm is being expressed as established folklore. In opposition to trumpet playing as established folklore, there is a projection of trumpet playing expressed in the field of a popular music. The next is media construction, which produces the symbol of trumpet playing. Out of newspaper messages, some get separated as foundations: festival, trumpet, people, Guca, Serbian trumpet, Serbs, music/noise, trumpet players, dancers, politicians, money, foreigners, food and drinks… They reveal symbolic clusters, used to decode messages in celebrations, identity, power, status, order, body. The last part of the analysis includes bureaucratic meta-language of a trumpet festival, analyzed by administrative regulations. The trumpet festival and trumpet music have built a mechanism of work and management, that, year after year, become more and more a polygon of evaluating interests: inside the local, in between the local and regional or local and republic, in between private and state. From the analyzed context of the trumpet playing, we can conclude: trumpet playing is like a protected sign and stamped symbol that has fulfilled all the requirements in the space of a national power game: homogenous, order, domination, self-identification and at the same time, certain opposition to the power. Trumpet playing, thanks to the folklore paradigm, media construction and bureaucratic meta-language, has achieved dominant social positions, between national role and the doings of the consumers, but has moved away from a musical message, which was not one of the aim as it looks like.

Музикалните фестивали пред- ставляват съществени явления и на обществената сцена, и във всекидневния живот. Те отдавна са надхвърлили статуса си на сценично събитие, превръщайки се в комплексен политически, икономически, а дори и екологичен феномен в съвременните общест-вени процеси. В края на ХХ и началото на ХХІ век в Сърбия музикалните спектакли са част от антагонистичната, противоречива и амбивалентна обществена реалност – те са същевременно и нейна рефлексия, и креация. Моето намерение е, чрез примера на Събора на духовите оркестри в Гуча, да представя музикалните фестивали в сложната мрежа от политика – бизнес – жизнена среда. Наистина тази последователност ще покаже доколко фестивалът, като нещо надхвърлило марката „фестивал―, е събор. Фестивалът/ събор се е правърнал в най-атрактивното, най-масовото и най-печелившото представяне на културното наследство и в Сърбия, и в региона, а с това – в интересна сфера и в място на борбата за могъщество. Какво казват по този повод протагонистите в това и подобните му събития: участниците, организаторите, домакините, гостите, медиите, незаинтересованите? Кои са инсайдерите (включените) и аутсайдерите (изключените) на фестивала? Как се вписва всекидневието на събитието във всекидневието на града, в който то се случва? Как жизнената среда се отбранява от събитието, как самото събитие се бори с политиката и бизнеса, а те от своя страна здраво стоят на своите позиции? Частичният отговор на тези въпроси трябва да покаже, че проучването и тълкуването на музикалните фестивали е необходима задача при утвърждаването, реализацията и насочването на културните портебности, културната политика и културната етика в свободния поток на изкуството и откритата комуникация.