Проблематика реконструкције јединствене системске основе културних феномена – осврт на истраживања и аналитичке могућности

Abstract

Основна сврха рада јесте разматрање могућности реконструкције јединственог система елемената културе, као заједничке системске матрице која се налази у основи различитих културних феномена. Текст представља дигресивни извод из монографије која ће се детаљније бавити наведеним питањима, тако да су на овом месту изнесене само основне контуре проблема, презентоване превасходно у виду једне врсте мисаоног експеримента. Читав поступак заснован је, пре свега, на аналитичком сагледавању, односно – на закључцима произашлим из српске (етнокултуролошке и етнолошко-антрополошке) грађе.

On the basis of clear analogies of the basic structure relations noticed inside of different cultural phenomena, it is possible to speak about possibilities of (re)construction of the uniform system of cultural elements, in the sense of common basis of complete cultural reality. The concretization of this idea is achieved through the perceiving of structural similarities of existing basic patterns of the most important phenomena of traditional spiritual culture of Serbian people. In the previous studies this resulted in formulation of theoretical concept of manifestation universal structure of thought in cultural phenomena, above all in rituals and myths. On the other hand, approaches and results of the most eminent classics of anthropological thought (above all Claude Levi-Strauss, V. Propp, B. Malinowski, A. Van Gennep, K. G. Jung and others) give direct contribution to the formation of the idea about possibility of concrete reconstruction of uniform system of cultural patterns.

Въз основа на ясните аналогии на базисните структурни релации, откривани в различните културни феномени, може да се говори за възможната (ре)конструкция на уникалната система на културния елемент, в смисъл на обща основа на целокупната културна реалност. Конкретизацията на този замисъл осъществяваме посредством наблюдението върху структурните прилики, съществуващи в рамката на базисните образци на най-важните феномени на традиционната духовна култура на сърбите, в резултат на което в предходни наши изследвания беше формулирана теоретична концепция за проявата на универсална структура на мисленето в културните феномени, преди всичко в ритуалите и митовете. От друга страна и подходите, и резултатите, до които достигат някои от най-изтъкнатите класици на антропологичната мисъл (преди всичко Кл. Леви-Строс, Вл. Проп, Бр. Малиновски, А. Ван-Женеп, К. Г. Юнг и др.), допринасят непосредствено за оформянето на идеята за възможността за конкретизирана реконструкция на обща система на културните образци.